Фарма асоциации: Закриването на Съвета по цени на лекарствата застрашава достъпа до лечение

Закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и прехвърлянето на функциите му към Министерството на здравеопазването може да застраши достъпа на пациентите до лечение и да наруши контрола върху публичните средства.

За това предупредиха Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и Българската генерична фармацевтична асоциация "Лекарства за България" (БГФармА) в общо писмо до държавното ръководство. Организациите настояват за задълбочена оценка на въздействието, преди да се пристъпи към сливането на самостоятелния регулатор в нова Главна дирекция "Лекарствена политика" към ведомството.

Официалната позиция на двете сдружения, в които членуват над 40 фармацевтични компании, е изпратена до министър-председателя Румен Радев, вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев и министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Под документа са положени подписите на изпълнителния директор на ARPharM Деян Денев и на изпълнителния директор на "Лекарства за България - БГФармА" д-р Евгени Тасовски.

Фармацевтичният сектор изразява принципна подкрепа за оптимизирането на публичната администрация, но отбелязва отсъствието на дублиращи се функции между съвета и министерството. Според организациите определянето на цените, реимбурсирането и оценката на здравните технологии представляват критични дейности, за които са необходими независима експертиза и устойчив институционален капацитет.

В писмото се описват основните рискове от закриването на органа, сред които са забавяне на процедурите за включване на иновативни и генерични медикаменти в Позитивния лекарствен списък, спад в качеството на оценките на здравните технологии и загуба на експертен опит. От бранша акцентират върху опасността от административна несигурност и размиване на отговорността при сливането на експертната оценка с политическото вземане на решения в рамките на едно ведомство.

Фактите от досегашната дейност на съвета показват значим финансов ефект от прилагания ценови контрол. През 2025 г. влязоха в сила намаления на цените на производител за общо 520 лекарства от Позитивния лекарствен списък. При процедурите за включване в списъка и подадените заявления по чл. 41 от Наредбата бяха регистрирани по-ниски стойности за 376 продукта. Оценката на декларации и служебните проверки по чл. 43 доведоха до намаление при други 600 медикамента, а при 125 международни непатентни наименования бе отчетено понижение на референтната стойност за определена дневна доза или терапевтичен курс.

Институцията обработва ежегодно десетки заявления за включване на нови терапии за тежки и хронични заболявания без алтернатива, като едновременно осигурява бързо навлизане на генерични и биоподобни медикаменти. Съветът отговаря за проследяването на терапевтичния ефект и поддържа цялостната дигитална инфраструктура за лекарствена информация. В неговите правомощия е Регистърът на националните номера за идентификация на лекарствените продукти, гарантиращ връзката между Националната здравноинформационна система, електронните рецепти, системата СЕСПА и Националната здравноосигурителна каса.

Планираната структурна реформа съвпада с въвеждането на съвместните клинични оценки (JCA) в Европейския съюз по силата на Регламент (ЕС) 2021/2282 за оценка на здравните технологии, влизащ в сила от 2025 г. НСЦРЛП е определеният национален орган за участие в общоевропейските работни групи за клинични оценки, научни консултации, методологични насоки, PICO рамки и анализ на нововъзникващи технологии.

В обръщението си фармацевтичните асоциации посочват установените европейски модели за независими специализирани органи в сферата на ценообразуването и оценката, сред които са британският NICE, френският HAS, нидерландският Zorginstituut Nederland, шведският TLV, полският AOTMiT и словашкият NIHO.

С оглед на тези аргументи авторите на позицията настояват пред държавната власт за пълен предварителен анализ относно ефекта от структурната промяна върху сроковете за достъп до медикаменти, запазването на експертите, международните задължения на страната и защитата на публичните средства за здравеопазване.